Поглед през годините

Най – ранни сведения за светското училище в с. Горни Дъбник черпим от книгата „Венец азбучний или нравствени наставления по азбуквето“, издадена през 1863 г., в която е записан учителя Въло поп Петров от с. Горни Дъбник. Десет години по – късно в спомените си за учебното дело в Плевен и района за учебната 1872/1873 г., Нестор Марков пише, че се търсят учители за някои села, включително и Горни Дъбник. За съществуването на училището в селото се съобщава във вестник „Източно време“ от 21.06.1875 г.

През 1876 г. официално е учреден начален курс.

Първата училищна сграда е построена през 1894 г. и именувана „Св. Св. Кирил и Методий“, която покривала нуждите на началното училище. Тя се намирала в центъра на селото на около 50 м. югозападно от църквата. Сградата се състояла от четири класни стаи и канцелария.

През 1919 се открива първи прогимназиален клас, за нуждите на който е построена втора училищна сграда, именувана „Васил Левски“, в която се премества началния курс , а прогимназията заема старата сграда.

Двете сгради в продължение на 15 години са задоволявали нуждите за основно образование в селото.

Тъй като броя на учениците се увеличава значително, се стига и до построяване и на трета училищна сграда през 1935 г., която се именува „Христо Ботев“.

С Протокол № 4/23.01.1933 г. е взето решение да се открие ученическа трапезария за закуски, като за бедните деца са били безплатни.

Явно училището ни е спечелило доверие и престиж, в резултат на което през 1934 г. става средищно и тук идват да учат деца от съседните села Писарово и Крушовица, които посещавали прогимназиалния курс.

От 1936 г. училището се обединява от начално и прогимназиално и вече носи статута  Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“.

След 1944 г. настъпват значителни промени в учебните програми. В широка степен са застъпени социални програми – безплатни учебници, летен отдих на море и планина с отстъпка в таксата за деца , поета от местното ТКЗС.

Настъпилите идеологически промени след 1956 г. водят до преименуване на училището, като се премахват знаците на канонизация на равноапостолите – „Свети Свети“.

Поради амортизация на наличните учебни сгради и нарасналите изисквания за условията на учебна дейност и труд на 26.02.1979 г. е направена първата копка на новата училищна сграда.

С много доброволен труд от страна на учителския колектив, родители, ученици, трудови колективи и с всеотдайното съдействие на тогавашния кмет Зарко Каленски на 15 септември 1982 г., за радост на всички влезе в експлоатация новата сграда на училището, която е именувана „Кирил и Методий“.

Следват години на разцвет на учебното дело и поддържане на учебната сграда, за да се достигне до настоящия вид.

На 11.05.2000 г. чрез тържествен ритуал и водосвет се възстановяват знаците за канонизация т.е. училището се именува „Св. Св. Кирил и Методий“ и 11 май се обявява за патронен празник на училището.

Под умелото ръководство на директорите, учителските колективи, работили и работят в учебното заведение, са учили и учат децата от селото ни на четмо и писмо, на обич към род и родина, за да пребъде през вековете българщината.